Запазена марка "Гърдев" не е равно на "авторство на Гърдев", нали? - защото по-скоро връзката е не на режисьорско, а на общо (извън)театрално ниво. Един друг член на т.а.г. - Георги Тенев, е автор на адаптирания текст за спектакъла - всъщност Достоевски в този проект е по-скоро смекчен, манипулативно представен. Онова, което се взима от поетиката му, е всемирното чувство, което в полето на "Сфумато" се превръща в театрална метафизичност - основната цел на това поле изобщо. Самото развитие - Радичков, Йовков, античната трагедия... - говори за мисионерството у Работилницата.

Оформлението - като декор, костюми, специфично поведение на актьорите и т.н. - беше много добре подчертано и вписано в общото настроение - минималистично и стряскащо обикновено до границата на изявата. Самата "актьорщина" пък не прави изключение от цялостната тенденция на специални напъни на нивото на изговора - така или иначе, актьорсткото братство в България продължава да се има за изолирана и отделима част от един спектакъл, при все че трудът и пълноценността на изпълнението са много по-важни като категории.

A slave begins by demanding justice
And ends by wanting to wear a crown.

Редактирано от vogelfrei на 01.12.04 22:28.