Не че съм бунак (що ли пък не...), но сякаш няма да избягам от изкушението да споделя с теб два реда за премиерата на Хъшовете.:о)
Отивам (значи!) в Народния, купувам си програмата и се разполагам чинно на първи балкон. От ляво и отдясно на мен няколко булки. Едната вика: Ауу, видяхте ли Софиянски на първия ред колко е готин! Другата: Ами, кво му е на човека, голям сладур си е винаги! Третата: Да, ама това е най-малката му дъщеричка до него, дето учи на Пепи с племенницата в едно и също училище! Първата: Ааа, голямата, манекенката къде ли е сега? И трите стрини, прочее, с особен блясък в очите...

Както и да е. Започва обичайната Морфовиада (не по-различна от "На дъното"). Гледам сцената, с любимите за Сашо дълбочини, хорска пренаселеност, викове, шумотевици, гърмежи, дим и какви ли още не изразителни впечтлителности. Но не различих поне един изграден индивидуален образ. Само пример - Вальо Ганев, колкото и да му симпатизирам, хич не мязаше на Владиков, "момък бледолик". Рени Врангова нямаше да позная като Евгени. Добре че беше единственият female измежду тарапаната. Дребосъкът Мутафчиев като Македонски (не съм сигурен) непрекъснато се пънеше неориентирано с някакъв нож. Няма да ти говоря и затова, че много от оригиналните авторски персонажи просто липсваха. Това може би и не е толкова важно.
В един миг обаче Странджата (невзрачен Руси Чанев) реши да мре в някаква маратовска вана и публиката с бурни аплодисменти сколаса да умре от смях, поддържайки усилията му. До този момент се отегчавах и реших, че нещо не съм в ред. Но просветлението ме светна по тиквата и загрях, че традицията да ходиш на театър единствено заради забавлението е неустоимо изкушение. Какво от това, че авторът е писал "драма"...
Всичко това около час и 40 минути, съпроводено с умилителен музикален гювеч от Горан Брегович, през Щраус, Моцарт, че май и нещо от "Амели Пулен".
През антракта отидох да пуша и забравих да се върна. За което сега съжалявам до известна степен. Надявам се някой да разкаже случката от втората част.

Тъй или иначе, според мен, Вазовите немили и недраги Хъшове са гениално сътворено чудо. Но тук просто нямаше какво да ме "хване". Въпреки това съм съгласен с репликата ти за режисьора.
И друго си спомних - сълзата на истинския Странджа, великия Гец!

Това е Бунак. Не ми се драска повече, че току виж от два натиснати клавиша съм ударил грешния. Тъжна работа, приятелю, ама това е положението.
По Мърфи.:о))))))))