Все още не съм гледала постановката, макар Театър 199 да е "моят" театър. Това, което ме докосна, е "В резултат постановката не те оставя самотен по улиците и дори излизайки от салона светът все още има значение..."
Мислех си, че само аз ходя сама на театър. Макар, че съзнавам - между сам и самотен има голяма разлика. За мен театърът е нещо, което допълнително оцветява живота ми, дори когато някоя постановка не отговори съвсем на очакванията ми. Възхищавам се на хората, посветили се на това изкуство. Разбира се, имам своите предпочитания, но след като гледах класа на Пламен Марков в Университет за зрители миналия сезон - в театъра зад канала- благородно им завидях като цяло за света, в който живеят.