Периметърът на твоята автоирония се ограничава в лайтмотивното повтаряне:"Понеже съм бунак". И тук започват дребните човешки удоволствия, да подчертаеш дебело всяка волна или неволна грешка на опонентите си осъществени със солидна доза присмехулство на вкус. И горкият ти събеседник бива публично порицан и осмян от един... бунак(още по-гадничко, а и не пропускаш да го напомниш). Общо взето винаги си на печалба от подобно поведение, защото алибито на всяка твоя грешка е лепнатата бунашка същност. Успехите се дължат само и единствено на обща култира, ерудиция и т.н. Подобно страхливо поведение никак не говори добре за своя авор.
Казваш:"Ако съм те засегнал с нещо,искам да ти призная,че в училище никога не съм бил от първите мозъци". Не смяташ ли че втората част на изречението ти никак не извинява 1-вата. Може би само я обяснава, което съвсем не е предмет на разговора ни. А последвалата поредица от забележителни авотоголове от твоя страна са просто проява на лош вкус. Съвсем не означава, че ехидната подредба на твои недостатъци те правят човека-самоирония. Просто държиш непременно да ми противоречиш (с нещо).
А доколкото говорехме за двойното Н - коментарите са излишни. Просто липсата на талант се компенсира с упоритост. Един човек тук си призна, когато сгреши и вече не е член на клуба. Говоря за Зу, на която шапка и свалям. Облакът също реши, че атмосферата не му понася. Стискам палци да преосмислят тези си свои решения.
Но все пак открих и един смислен въпрос - защо ли се впрягам толкова? Ами този факт прави ли позицията ми по-грешна? Знам ли? Такъв съм.
п.с.-името ми се пише отлично (в смисъл на иначе) от Робинзон.

Редактирано от RobinZoni на 07.11.02 17:05.