"Стандарт", 12.11.2006

“Ориент експрес” събра Сия и Йошинори
Историята на българката и японския журналист вдъхнови Александър Йосифов за операта на живота му
..................

Истинско чудо се случва в Софийската опера. Звучи българско произведение. Световната премиера на 9 и 11 ноември предизвика фурор. Виновник за суматохата е композиторът Александър Йосифов, който в юбилейната си година сътвори операта на своя живот - "Съдба за двама". Тя е вдъхновена от любовната история между българката Сия и японския журналист и герой от Втората световна война Йошинори Маеда. Персонажите са действителни личности и носят истинските си имена. Богато разнообразие на 150 костюма илюстрира модните тенденции, характерни за 1938-а, 1946-а и 1986 година, в които се развива действието. Събитието, включено в рамките на Дните на японската култура у нас, бе уважено от Негово Превъзходителство Коичиро Фукуи, посланик на Япония у нас. Специално от Рим пристигна екип на японската телевизия Ен Ейч Кей (NHK), която засне филм. От Виена пък дойде журналист от вестник "Асажи", за да направи репортаж. В същия вестник е работил Йошинори Маеда, когато се запознава с бъдещата си съпруга - тракийката Сийка.
Тракийската мадона на Йошинори Маеда - Сия, прилича на японка
Японецът Йошинори Маеда е с европеидни чертиВ късния следобед на 24 декември 1938 година весела младежка компания празнува настъпващата Коледа в ресторанта на софийската гара. Между тях е младата Сия, придружавана от брат си и сестра си. Пристига "Ориент експрес"-ът и всички се скупчват на прозорците, за да видят отблизо влака. В този момент вратата се отваря и влиза един от пристигналите пътници. Погледът му се заковава върху Сия, двамата се гледат като хипнотизирани. "Това е той! Слънцето, което ме целуна! Моят сън" - възкликва тя. Брат й кани непознатия да сподели трапезата им с чаша вино по случай Коледа. Той се представя - японски журналист, Йошинори Маеда, пътуващ за Париж. Така започва голямата любов между тракийката и чуждоземеца, който

--------------------------------------------------------------------------------

я отвежда като законна съпруга в Париж

--------------------------------------------------------------------------------

Втората световна война е в разгара си. Маеда е мобилизиран в противовъздушна батарея, която охранява подстъпите на Токио, а Сия заедно с първородния им син Акира живее в землянка край съборените от бомбите къщи. На светлината на джобно фенерче в окопа Маеда пише писмо: "Любима Сия, да знаеш колко те обичам. Защо не могат всички хора по света да си подадат ръка и да живеят задружно?" Внезапно се вдига бойна тревога. Вражески самолети се насочват към Токио, сякаш адът е разтворил врати. Батареята е разбита, а Йошинори Маеда е тежко ранен. След два дни Сия успява да го открие сред труповете на убитите. "Ти трябва да живееш! Виж кой е до теб - твоят син Акира!"
Изминали са 15 години от края на войната. Йошинори Маеда е президент на Ен Ейч Кей (NHK). Журналисти очакват в залата да завърши подписването на спогодбата между България и Япония за установяване на дипломатически отношения, което пряко се предава по телевизията. Вратата се отваря и навън излизат двете делегации, водени от президента Маеда, който обявява финала. Тост с шампанско! "Кампай" ("Наздраве") - всички пият за бъдещето на двете страни и двата народа. Маеда представя на консул Маринов и българската делегация съпругата си Сия.
"Най-добре познавам горчивата съдба на японските майки, защото бях сред тях по мъртвите бойни полета", казва тя.
Изведнъж се

--------------------------------------------------------------------------------

залюлява и изпуска чашата

--------------------------------------------------------------------------------

По-късно от болницата ще съобщят страшната новина - Сия е болна от рак в много тежка форма. Маеда e в шок. Година след операцията заедно с усилията на докторите той само е успял да отложи за известно време фаталния край на любимата си. Сия гасне като свещ. На коленете й е албумът със снимки. Сякаш оживяват Пловдив, Коледа, Париж, войната. Дъщеря им, кръстена с царското име Елена, се връща от училище и ги засипва със случки от деня. Малък подарък за мами - плюшено кученце, за да я пази. Сия обещава на Елена, че щом оздравее, двете ще отидат през ваканцията в България. С голям букет хризантеми пристига синът й Акира, който е бил на интервю в Министерството на външните работи. Предложили са му да замине като кореспондент в Париж, но той е отказал. Маеда е съкрушен от мъка и просълзен от трогателната сцена на жертвоготовност. "Любими мой, дотук бяха моите сили. Пази Акира и Елена. Недей забравя твоята малка Сия. Обичам те. Прости!" - са последните й думи.
И след 20 години стаята на Сия е същата. Маеда е побелял и прегърбен, но през тези години той всеки ден в пет часа следобед е поставял чаша чай пред мястото на съпругата си. Журналистът умира покосен от инфаркт, шепнейки нейното име.

Людмила Първанова
----------------------------