защо се впечатляваш от ставащото? Отдавна си тук и си наясно с цикличността - и интересните дискусии, и плювните, всичко е "ден до пладне" и "всяко чудо за три дни" .
Пък не забравяй, че тези клубове имат и психотерапевтична функция - клапан за изпускане на пАрата.
Освен това в артистичните гилдии е така. Не искам да се впускам в подробности, но в последно време се опитвам да се абстрахирам от хората, дето "са вътре". Те имат какво да делят помежду си, вероятно. Мен, обаче, това не ме интересува. Плащам си билетче, гледам готовия продукт и имам право да изкажа мнение. Какво е ставало зад кулисите - това не е включено в билетчето ми и не ме интересува.
Личните и творческите кризи са част от работата, а не ми се мисли за театъра като за свършена работа. Предпочитам го като нещо готово, завършено, двучасово, не няколкомесечно, измъчено, намислено, опитвано, преправяно, от пръсти смукано. Егоизъм, ако щеш . Затова и не чета писма и автобиографии на актьори и режисьори, както и темите, в които колеги си размятат непраните гащи и се надплюват. Е, могат да го правят и в личен разговор, но артист без публика.... да проявим разбиране... поставянето на тяхно място, обаче, не е задължително.