Какво става с теб, братко Облак, защо пишеш с небългарски букви?
Аз изгледах пиесата до край! Мариус беше блестящ! Знаеш, че е режисьор на театъра в Пловдив, чудя се как ли играят там артистите като знаят как играе тои, сигурно е подтискащо.
Самият текст също беше страхотен, макар и понякога омагьосана от Мариус да изпусках думите...
Най ми хареса темата за угризенията, идващи след "недобрите" действя на нас грешните хорица.
А какво ще кажеш за другата основна тема - ТРЕВОГАТА! Когато човека започна да се тревожи го преместиха в по-горно ниво.
Не мога да си обясня решението за стената на сцената. Тези линии бяха непоносими за очите. Отместиш ли поглед от актьора те веднага те връщаха при него.
Искам го Мариус в София, иначе ще трябва да заобичам Пловдив!
Не може да сънуваш, че се събуждаш, "това значи да станеш някой друг, а това значи да избягаш от себе си. Това е невъзможно. Нашите данни го показват." /не се сърди, че ти цитирам текста, но той е неустоим/