Не помня дали съм ви споменавал, аз живея в село. Зарязах Варна, харесах си едно село близо до Странджа и сега си живея безгрижно и щастливо. Както и да е...

В махалата наблизо (около 200 метра, защото тук дворовете са по няколко декара и километър и половина се смята за близичко) живее един дядо, дядо Чанко, който преди време е гледал над 100 овце. Обаче нещо я закъсал с краката и се наложило да му имплантират две нови тазобедрени стави, изкуствени. Покрай операцията нямало как - разкарали овцете, оставили само десетина, колкото може да гледа бабата му. Старецът обаче е корав, възстанови се и проходи за около две години, тръдна пак с овчиците и почна да ги умножава. Децата му обаче настояха да не ги въди много, че работата покрай тях е тежка, и той реши да си вземе едно женско теленце, да си гледа кравичка. Взеха го и си го отгледаха с овцете. Теленцето порасна, стана голяма крава. И тук става интересно. Понеже е израснала с овце, кравата изобщо не отива при другите говеда, а все бяга при овцете. Да беше само това, как да е. Когато природата я позове да се самовъзпроизведе, кравата не тръгва да си търси бик, а отива да се задява с овена, което за дядо Чанко е сигнал че трябва да вика ветеринаря. С една приказка, горката крава се самоидентифицира като овца.

Та сега се чудя - може ли това не особено нормално за една крава поведение да се счита резултат от джендър-възпитание? И какъв джендър е това всъщност?

Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.