|
даже си мислех, че някак няма как да се развълнувам пак по този начин.
Хаха, съдбата си прави шегички с нас постоянно! Последният път в който си помислих същото, като теб, тя ми поднесе на тепсия мъж, към когото отдавна имах симпатии, но също като теб смятах, че е безумно и така и не предприемах нищо. Е, обаче най-неочаквано той предприе! Никога няма да забравя как "най-небрежно" дойде веднъж в края на работния ден (беше колега) и ей така, просто минавайки покрай мен ме попита дали пък не искам да му дам телефона си да излезем някой път... Ле-лее, удари ме, като двойно кафе в главата, а колената ми омекнаха, сърцето ми скочи в гърлото и мислех, че в същия миг ще падна насред офиса в безсъзнание. Мани, тогава пък щеше да се наложи да ме спасява, а може би "уста в уста" - хахаа! Бих си един як шамар мислено и се овладях! Даже се направих на интересна и отидох да си взема визитката, че да му напиша на нея личния си телефон. Демек, позабавих се, позамислих се, направих го съвсееем бавно и спокойно, за да не изглежда сякаш само това съм чакала! Когато му я подадох забелязах притеснението му. И това ми хареса. Реших да не го мисля (за да не се побъркам). И реших, че надали ще се обади. Обаче... обади се, излязохме, държа се много добре. Хаха, още помня как в една обедна, изненадващо си предложи компанията. Казах му къде обядвам, а той дойде. Мнооого силно привличане с този човек! Винаги, когато го видех си мислех как може да е толкова красив! И тогава не спирах да го мисля. Наложих си да си гледам в чинията, за да не ми проличи, че го зяпам, като влюбена ученичка. А той се оплака, че му е топло и аз с всичкия си акъл му казах: "Ами, съблечи си якето!" И в момента, в който го свали си помислих, че съм ужасно тъпа, да си беше стоял с него- беше толкова секси само по ризаа! Как не се задавих не знам. Наложих си да не го гледам. Ама пък като говориш с някой не може да си гледаш в чинията. Трябва и да го погледнеш. Абе ужас, в един момент той каза: "Айде да ставаме" - беше станало време, а аз не знам колко бях яла, ама явно повече съм го гледала! Ей, няма да забравя, голяма емоция беше тоя човек! Само внимавай да не стане като при мен - накрая толкова не можах да преодолея нещата, че единствен изход за мен беше да напусна работата. До последния ми работен ден се отбягвахме, а на него в един случаен момент си засякохме погледите и няма да забравя как прехапа устата си. Нищо чудно и аз да съм прехапала моята или да съм зяпнала с отворена уста - хахахх Не знам, ама като дойдоха колегите да ме изпратят с цветя и подарък, и като се разчувствах и ревнах, и като помислих, че повече няма да ги видя, но и него повече няма да видя, да не казвам как ми рукнаха сълзите, защото ужасно силно се опитвах да ги спра, но въпреки това не успявах. Ревах за този мъж! Срам - не срам, ревах и ревах яко за него! Такива са фактите, така се чувствах. И може да ме е срам, че съм ревала за някакъвси мъж, но не ме е срам, че съм ревала, защото съм обичала! Така че дори нещата да не тръгнат в желаната посока, ако обичаш, то ти ще си изживееш емоцията и ще се чувстваш щастлива от това. Дори и само с останалия спомен. Ами ако никога не бях държала ръката му? Ами ако никога не го бях целунала? Ами ако никога не бяхме "стопили границата"? Може би още щях да работя там и да продължаваме да се гледаме в очакване някой да направи нещо или пък с мисълта, че е по-добре да не се случва?! Не съжалявам, че се случи! Мисля, че е по-добре, отколкото, ако още стояхме да се гледаме отдалече и да се питаме дали можем да се осмелим или не можем. И се радвам, че тогава той се осмели. Че по-късно и аз се осмелих. Че го допуснах... Че превзе не само тялото, но и ума и сърцето ми... Никога преди не съм имала подобно изживяване. Никога не съм си мислила, че може точно на мен да се случи. Но ми се случи и ще го помня. И знам, че винаги когато се сетя ще си спомням с усмивка. То беше, като подарък от съдбата и то точно тогава, когато бях решила, че тя няма какво повече да ми предложи. И хоп - дългоочакван подарък! Ти да видиш! Няма лиии! Изсмя ми се в лицето съдбата и ме накара и аз да се смея! Да се радвам! Да обичам! С пълни шепи, с всички сили и въпреки всичко - като за последно...
Редактирано от LikeABird на 23.10.15 13:05.
|
Re: Абсолютно нищо. [re: impulce]
