| 
         
        
  
        
				Монологът на Сакси към петте мераклии:
 
 - Дали да дойда. Но ни съм такваз. 
 Суинга аз громя, ни йе дубре. 
 Но Ники кат пугледна и в захлас
 ку можи тъй биз грях да ма подпре. 
 
 Ма кат пугледна, няма дай биз грях. 
 Кат гледам къв голям му йе дюкяна. 
 Ку ма подпре и ... мале изгорях. 
 Дукат го гледам по-голям му стана.
 
 Добре де, ще направя аз кумпромис. 
 Но само с Ники, другити - нанай.
 На умна ша са прая: - До ю промис
 със теби само, другити - байбай. 
 
 Ма то и Орфи гледам си гу бива. 
 Йедин такъв, на рими гу избива. 
 Ми ко не гледа никой, що пък не
 да ма ... римува, кой ша разбире. 
 
 Така е най-морално. Ала Саг-а
 с незакалена, ще остане, шпага. 
 Да действа, че отзад каквото стане
 не се брои, говорят, за ... случване. 
 
 До тук съм, скъпи, кой е бан, е бан. 
 Морална съм бе, Стрейндж, разбра нали. 
 Ма като ма молиш, давам своя дан. 
 Но леко, че след Сага ма боли. 
 
 Ех, Викторе, и ти бе, момче. 
 Но давай, днеска кой ли не ма тресна.  
 Но после нито дума, знаеш че
 от утре най-морална съм. И честна. 
 
 
 
 Редактирано от orphey-69390 на 21.10.15 14:25. 
        
        
  
          |