|
Пиша хаотично (каквито са и мислите ми), може би затова натоварвам. Затова ти отговарям подред:
излиза, че не можеш да си позволиш да бъдеш с даден мъж ако като се събудиш, не можеш да кажеш добро утро на детето си?! два-три пъти в месеца?! айде стига глезотии. доколкото помня ти живееше с майка си. - Не е толкова просто, не искам да съм държанката за няколкото пъти секс месечно? Една от многото, може би, които върти по същия начин? Аз обичах този човек, исках да живея с него, да се будя до него, да живеем заедно двамата и с децата си. Оставяше ме с впечатление, че и той го обмисля. Но после може би се изплаши и се отдръпна. Няма значение, вече е минало. Аз се влюбих в детето му. Вярно, не е идеално възпитано, но пък има голям чар и някакси (също като баща му) ми влезе под кожата. Явно е семейна черта! За моето дете ще кажа само, че съществуваше опасност от влиянието на родителите ми върху него. Започнах, когато се прибирам да си го намирам променено. А това не беше добра новина. Не исках повече детето ми и аз да живеем така. Знаех, че е крайно време да се махнем, беше просто наложително! Е, в крайна сметка се махнахме. Може да не е точно там, където исках, но поне се махнахме. Обмисляла съм всякакви варианти и знам, че с тези средства и възможности, този е най-добрия.
и аз съм майка, пък не те разбирам. най-доброто за едно дете е идеалното, но то като не е постижимо- лавираш и се бориш. - това и правя...
"не знам какво ще стане с мене" е притеснително. има ли реална опасност за теб да живееш до обичащия баща на детето ви? ако да- ти нямаш място там! - това е ясно, но си ме разбрала малко погрешно - няма опасност за мен, имах предвид, че и аз съм човек и съм само един човек в живота на детето ми - ами какво ако например се разболея?! - кой ще се погрижи за него?! това е, нужни са поне двама.
|
Re: Как забравяте [re: coffeemate]
