|
Ами примерно, излизам от банята и го чувам, че говори.
Отивам, гледам го нахилен до уши, ама щастлииив и си бъбрят, съвсем приятелски кой-какво прави. Нямам против, имат дете, нека си приказват. Но наистина, нека да не е точно, когато сме били интимни. Първият път реших, че тя е звъннала, но вторият разбрах, че той й се обадил. А дори и тя да звънне, не е лапе да не знае какво да й каже и как да прекрати разговора. Човек, ако иска много неща може да направи. Но ако му е все едно, просто ще си върши каквото му е приятно на него. Затова и нищо не му казах, никакви въпроси, забележки. Просто почаках да видя ще тръгнат ли в някаква посока нещата с нас или ще си останат така. За съжаление това момче беше от един тип мъже, които сякаш са болни и със следващия такъв си дадох сметка, че това наистина е вид болест и отърване няма. А болестта се нарича "бившата" и е много заразна, толкова, че няма излекуване! Симптомите са едни и същи - бившата просто е "под кожата". За нея се говори сутрин, обед и вечер. И за нея се слуша с мнооого търпение и разбиране! Поне докато не ти втръсне. Ама до такава степен, че като ти се обади да те пита "А ти знаеш ли днеска какво ми каза бившата?" да ти се прииска да му кажеш, че не искаш и да знаеш, щото вече й знаеш и кътните зъби. И щото вече до такава степен "живееш" с бившата му, че се замисляш дали, ако вземете да я поканите и в леглото ви няма да спре най-накрая да я споменава?! Или направо да вземе да си ходи при нея, щото продължава и продължава да те кара да се чувстваш, като третия човек, който незнайно защо е между тези двамата, нищо че отдавна са разделени?! А бившата... Бившата си има нов, който е ползвала и докато още е била с бившия... И вече има и дете от новия, семейство са и всичко. И какво от това, когато вече знаеш, като му чуеш "Здрасти"-то по телефона, че го казва на нея, защото само казвайки го на нея си променя по този начин гласа... И какво от това, че си с него, щом тя е още жива в сърцето му и когато се срещнете с тяхното семейство го хващаш как я гледа... Едно тъжно и безнадеждно. Той забравя, че ти седиш до него. Забравя къде е, с кого е. Вижда единствено нея. А ти виждаш болката му. И НИЩО не можеш да направиш. Няма как да го излекуваш. Човекът е болен, а ти не си лек за него. По-скоро си лека. Както и всяка следваща. И така докато не се излекува. Или по-точно ако?!
|
Re: Парадокс [re: saksun]
