|
Тема |
Вълшебно |
|
Автор |
Chromanin (рак пустинник) |
|
Публикувано | 13.07.15 13:44 |
|
|
Почти полунощ е, а луната все още не бърза да се покаже. Крие се някъде, кой знае с кого... Небето е като посипано с искрички. В градовете няма такова небе, от мръсния въздух и светлините е като мътен воал, през който тук-там просветва някоя по-ярка звезда. Тук е бездънно мастилено и звездите са наистина милиарди. Лекият нощен ветрец е отвял комарите и носи прохлада с аромат на сухи треви. След жегата на деня всичко е стихнало и тишината е толкова дълбока, че ушите ти звънят от тишина. Само понякога някое куче джафне, още 2-3 му се обадят от различни страни – спокойно, значи, тук сме, с теб сме – и пак всичко утихва. Дори двойката ястреби, гнездящи наблизо, не нарушават тишината с писъците си, вероятно малките вече са отраснали и не е необходимо да пазят територията си. Цялата природа е потънала в пълен покой. Две големи чаши мохито в хамака под клоните на стария орех...
Как да не му се допалува на човек? Навън, в хамака под ореха.
Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.
|
| |
|
|
|