|
Има такъв ифьект. Програмата е много натоварена, но една усмивка - прави деня..
Всъщност, прелюбопитното в тази история - не е нещо особено- нищо ново под слънцето (ново е само за мен като ситуация), но склонността ми към самоанализ - просто има страхотен материал.
Затова и казах, че тематиката не е толкова тип лична драма, колкото тема за живота. В смисъл - не е темата евър - дали да се разведа и да свием гнездо, нищо подобно не ме тревожи. Просто любопитно се оглеждам отстрани - сякаш не съм аз.
Установих следните неща:
- никога не е късно човек да стане за резил, а сериозно - наистина се учи докато е жив. Собствено - промени ми се виждането за неща, които винаги съм си мислила, че са ми чужди
- оказа се, че колегите - мъже, които винаги съм считала за безполови, най - много да ги попогледна като ефекта ваза от китайски порцелан - всъщност са живи, плътни и атрактивни
- оказа се, че чистата симпатия - не е непременно функция на времето, от което човек познава друг, не функция на сходните интереси, хобита, музика и лайфстайл - първичната и силна симпатия - просто възниква на някакво дребноклетъчно ниво
- оказа се, че ме привлича мъж, който няма нищо общо със стандартния тип, който винаги ми е допадал - не като визия, а по- скоро с лекия нюанс на "лошо момче с китара в Каварна". Този типаж..ми е чужд, хапсолютно.
- оказва се, че главата и тялото ми си имат собствено мнение (не, че не го зная, но по друг повод), но..някаква странна физиологична реакция ми създава доста голям спек - не е сериозно дърта пъстърма да я обливат горещи вълни при поглед - засега съм намерила следното решение на проблема :
1. не го гледам в очите (много ми е тъпо, защото обичам да гледам събеседниците си), съсредоточено гледам буква Ь на клавиатурата - ако сме на моето бюро
2. гледам замислено ледените шапки на Витоша - ако сме в неговия кабинет
3. апострофирам го на въпреки и някак в спора се разсейвам - всъщност - сме на едно мнение - просто дърдоря, за да се разсейвам
4. всякакви други шантави техники за отвличане на вниманието от змийския му поглед.помагат ми засега.
- най - странното е: че сякаш не искам секс, не е посещавал мокрите ми сънища, не мога да си представя един еротичен сюжет- който да ни пасне..не търся ръбче в дамаската на стола, в което да се отъркам през раб.време..въобще..баси странната история - някаква смесица от приятелско - мъжко - женско отношение. Има близост, като стар приятел. Същевременно - чисто физическо привличане - като ново гадже.
Но е зареждащо, да.
|
Да, факт. [re: Amelia Pond]
