24 години брак си е сериозно постижение. много сериозно и тепърва все по-рядко ще го наблюдаваме това дълголетие на брака в обществото.
чета ви двамата и си мисля, че ти си по-правия в случая. след 20+ /че и по-малко от 20/ годишен брак, моите познати/познатки, колеги/колежки и приятели/приятелки са го докарали до следните положения:
1. единия изневерява, дргугия е угаснал за секса
2. и двамата изневеряват, но не го броят за изневяра
3. и двамата са угаснали. имам приятелка, която на 35 годишна възраст влезе в критическа и то след като се влюби в някакъв и имаше кратна връзка с него и нейния мъж разбра. седнали да поговорят нормално на маса... говорили, говорили - разбра ли се. той /съпругът/ по-голям от нея с 7-8 години- разбран мъж, тя обещала да не прави повече така и сама си казва- много го обичам моя мъж, не ми трябва друг. оубаче след този случай, скоропостижно, на жената и спря цикъла безвързратно. ще кажете- е това е любов и щастлив брак. а според мен- нищо подобно. на жената и се разбива здравето по собствена воля, ама внушена и вменена, а не по душа. щото кой иска да е болен- никой. доброзорно спря в себе си всичко, което и е дал твореца. а това не е любов.

та, бароне, ти си много мъдър и понеже си и честно признаващ си неща, които другите често крият или жумят, че да не ги видят нито в себе си, нито в другия- и те така се създават едни порядки в обществото, едни настройки, едни очаквания и после така се създават и пишман моралистите. а моралистите са си страхливци.

Редактирано от coffeemate на 10.12.14 10:10.