Може да е несполука, ако попаднеш на жена с нехаресвана големина на вагината, но представи си, че е хубава, интелигентна, мила, всеотдайна в секса и много си пада по теб. Ще я върнеш ли, особено ако и на теб ти допада визуално и като човек.
Хората не са виновни за недостатъците, с които природата ги е "дарила".
Прочетох Кикимор, който пише за Луси Мансини от "Кръстникът". Тя се е чувствала добре със Сони Корлеоне, преди да му теглят куршума. Никога не се е замисляла за това, че е "по-широка, там, долу". Просто Сони е бил с огромен размер и чудесно са си пасвали. След смъртта му, Луси среща д-р Джулс /доколкото помня името/. Пламва любов вече. След първия им интимен контакт, тя се чувства зле, защото той почти не се осъществява. Докторът я успокоява и я нарича ласкаво "глупаво момиче", защото като й казва, че могат да правят орална любов, тя отвръща наивно учудена "О, това ли?!" "Това!" - усмихва се той. "Хрумвало ли ти е да правиш това с твоя скъп Сони?"
После й прави операция, която коригира нейния "дефект".
Всичко опира до взаимните чувства, разбирането и желанието, Назгул. Другото се намества, намира си място и се отработва постепенно.
И за да не ми връхлетят пак, ще кажа, че спадам към тесните "там, долу", даже доста, което също има своите минуси, мисля.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|