Макар че не всички си дават сметка, това прави един клуб жив. Спомням си за няколко примера, но най-показателен е с клуб литература от преди 3 години, доколкото помня и ти участваше по това време там, макар и не много често. Та тогава беше същинска лудница, множество никове, спорове, кавги и какво ли не. Сериозните участници негодуваха, имаше едно мнение на един от тези участници- ти му кажеш да замълчи за момент, или да говори по-тихо, защото имаш да обсъждаш нещо важно, а той ти се изхрачи в лицето... и беше горе-долу близо до реалната картинка. Дори и на Киро някой беше писал и той се намеси. И малко по малко клубът беше прочистен, дойде време хората да дискутират на спокойствие. И беше доста изненадващо, но тогава клубът умря. Сериозните участници изведнъж изгубиха интерес да дискутират, а повечето постепенно спряха да го посещават. И това човек ако не го види с очите си, не може да го предположи. Проблемът на всеки форум са малкото хора. Когато има много хора, всеки си намира компания, тука едни говорят за едно, настрани други за друго, има атмосфера, а като намалеят хората, се случва участници, които са твърде различни един от друг, да разменят мнения от немай къде, и да се дразнят, все по-трудно се възприемат един друг и става скучно.