Сега попаднах на една приказка за красотата и грозотата, преразказана от Ошо и разбира се доукрасена с неговите локуми

Колкото повече се опитваш да бъдеш светец, толкова повече ще се чувстваш заобиколен от грехове. Опитай се да бъдеш добър и ще усетиш колко си лош. Опитай се да обичаш и ще опознаеш омразата, гнева, ревността, желанието за притежаване. Опитай се да бъдеш красив, и все повече ще осъзнаваш своята грозота. Остави дуализма, бъди обикновен. А когато си обикновен, не знаеш кой си ти - красив или грозен. Това е една суфи история:
Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.
- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.
Учителят попитал:
- Какъв е проблемът? Каква е причината за това? Човекът казал:
- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.
Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала твърде горда. Как можеш да си красив, когато си високомерен? Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозота, станала смирена, а смирението притежава дълбока красота. Смирението, без гордост, без никакво его, поражда красота. Та човекът казал:
- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?
Учителят извикал всички свои ученици и казал:
- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.
И казал точно това, което казва Лаодзъ. На своите ученици той казал:
- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Един обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си, това го прави мъдър.
И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза:
- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.
Та той ме попита:
- Кажи ми сега в какво се състои проблемът? Но аз му казах:
- Моля те, ако ти кажа нещо, историята отново ще се обърне, замълчи!

Редактирано от rumen77 на 21.09.14 15:05.