|
|
| Тема |
 Re: Къде са ни границите? [re: Graefenberg] |
|
| Автор |
2biri (стар клубар) |
|
| Публикувано | 13.09.14 21:43 |
|
|
|
Границите не са линията "до гъза", "само мой" и "над 25/под 55 год"
Границите са някъде много между ушите - там където разумът се обърква, а сърцето дваж. Те са такива измислени - като хоризонта в детската рисунка - тъмна черта за удобство. Или като част от есе на девствена седмокласничка - "никога така или инак" и долу оценката на учителката "Отлично!". Границите са като правилото да си Х см - 110 кг. или непременно да имаш собствен бизнес, за да се броиш за успяла. Границите са и да имаш малък гъз, големи цици и добра душа, за да си вървежна. Както и да имаш "баници" вместо ръце. Гранично е и да викаш "къв съм пич" когато е редно да кажеш "да се еба в тъпака"
Тоест пълни глупости.
Сексуално границите са като не умееш да си себе си. Няма нищо куул да ебеш гаджето си и приятеля си в тройка, ако не искаш, но е модерно. И съвсем е куул да му се изпикаеш на скъпия матрак при стимулация на уретрата, ако ще той да мрази "писинг и дрисинг". И още по-куул е да откажеш анален, щото те боли, но да искаш да му излижеш задника, щото е само задник, а не "мъжкарски" такъв. Както е куул и да отидеш на служебна вечеря с мъже, вместо с приятелки в мола, или да се напиеш вместо да се лакираш.
Бе тва на мъжете границите защо непременно зависят от на жените? Сякаш вместо секс се очаква да ги разтривате, щото болни
| |
| |
| 
|
|
