Тези например, не ми звучат като посветени на младеж:

130

Устата й не са корали нежни;

очите й не са съвсем звезди;

тя няма „къдри-злато“; „преспи снежни“

не бих нарекъл нейните гърди.

Не й е „бяла лилия“ ръката;

страни „същински рози“ няма тя;

дъхът й не напомня аромата,

излъхван от априлските цветя.

Не пърха като нимфа тя, признавам;

гласът й като арфа не звъни;

но все таки, Бог вижда, не я давам

за никоя от „дивните жени“,

залъгвани от другите поети

със хиляди сравнения превзети.

131

Ти, смугла моя, мъчиш ме със власт,

която на красивите отива,

понеже знаеш, че за мойта страст

си слънчев лъч и драгоценност жива.

Но според други трудно твоят тен

би някого накарал да въздиша.

Не споря, ала колкото до мен,

обратното готов съм да подпиша.

И в доказателства от мойта гръд

въздишки се изтръгват всекичасно.

— Не е тя черна — всички те мълвят, —

лице тя има като слънце ясно,

а грозната мълва е май дошла

от черното на нейните дела.



Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Редактирано от crazymonkey-126377 на 03.08.14 23:38.