Предопределени завинаги от приемствеността.
Поели захласнати пътя на разума.
Изгубени сред прелестното изобилие.
Ние никога няма да се срещнем.
Взирайки се през стъклените лица,
разтревожени от смъртта на идеалите,
когато се докоснем, няма да трепнат сърцата.
Но някой ден ще се познаем единствено в празнотата.
Изядени до кокал от мъдреците
и хищническата природа на техните вечни мисли.
С изтрити отвъдни сърца, потънали в роса,
ние сме бедните трупове, които блуждаят тук.
Които копнеят за добротата.
Ние няма да се родим отново, освен в празнотата.
Няма да притежаваме себе си.
Ние никога няма да се пробудим чисти.
Загубени безвъзвратно в сънищата на нашите сънища.
Завинаги ще кроим планове
как да побеждаваме в ничията земя.
Развълнувани от успехите. От загубите на любимите.
А един ден непознатият път ще ни вземе.
И ще бъдем заедно!
В майчината гръд, изпълнена с празнота...