... да ти кажа, Джолийн, не е зле да се извини човек... никак, даже за него е по добре да го направи, за да си продължи напред... да си прощава,няма нужда... за кво да си прощава...че е срещнал някой, дето ще го нарани , без да му пука много от произведения ефект... хората бъркаме с прекалената си активност и инициативност в отношенията помежду си... месим се постоянно в естесвения ход на събитията и нарушаваме вътрешната им логика... мислим, умуваме, измисляме тактики, стратегии, ходове,планове... а всичко е толкова просто, правим това, което ситуацията диктува... когато милейди се сърди, значи има причина, ако искаме да общуваме с милейди, я питаме за причината... ако не иска да я сподели, уважаваме това и нежелание и се опитваме да правим нещо друго с нея заедно, ако тя нито искада играе с нас, нито ни казва защо... си отиваме в къщи сбогувайки се преди това, защото явно, не сме ние, правилните хора в момента...та така,много простичко... няма грехове, прошки, сълзи и сополи и близане на подметки.... колко много време губим за изначално загубени каузи,а живота е кратък...
Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.
|