Fair enough, просто за мен не е така. Ако партньора ти има желания извън теб, ето го корена на дебненето за изневяра, липсата на доверие, поведението на контрол и т.н. , но това са само най-първосигналните и елементарни форми на ревност. И решението е общо взето лесно, не искаш да си само с някого, който не иска да е само с теб, нали?... Кръшкай и ти ако щеш, или си бий дузпата, няма значение, ситуацията макар и емоционално трудна е логически лесна.

Но ревността спокойно може да сговни и живота на единия от двама, иначе напълно самодостатъчни си партньори. Обичат се, не търсят физическа или духовна връзка с друг човек, просто щото нямат нужда от нищо такова. Нямат нужда и от твоите стимули по-горе. Обаче тя хем неволно, хем зорлем се бута във фантазиите на околните. Примерно, щото е остроумна и може, отговаря на флиртовете със закачка право в 10-ката за флиртаджията, който после живее с мисълта за тоя отговор... или става душеприказчик на колега с проблеми, който след 2 седмици й споделя плахо, че е влюбен в нея... или слага чаровна снимка във фейса, на която е сигурно, че минимум по трима лъскат всяка вечер...

Добре, ясно че като е готина ще е и харесвана. Трябва ли обаче и да си го търси с излишни за нея и партнера усилия, хеле пък ако не знае, че го прави, баси. Как да й обясниш, че между ушите си мъжете са кучета и всеки акт на благотворителност е всъщност хвърляне на салам. Ей тва е ревността за мен. И общо взето вариантите са два – или ти си леко безчувствен, или аз съм талибан. След един поглед на темата и вселената като цяло, май е второто. Мойте 2 стинки и така да е.