|
... знаеш ли... просто понякога загърбваш всички рационални доводи "срещу" любовта си и просто я изпитваш... без значение дали си даваш сметка, че ще я бъде или не.. дори често, въпреки, че си даваш сметка, че няма да я бъде. Дори в реалността да си здраво стъпил на краката си професионалист... сърцето просто се отваря, в един момент, и там влиза един човек... това споделих тук - себе си... че никога няма да му се обадя повече е ясно... няма да го потърся, няма да разбере какво преживявам... и няма смисъл. ако той беше моят мъж нямаше да умирам всеки ден по малко, когато видя някой с неговата прическа, друг с неговите рамене, трети с неговите устни, четвърти, когато ми заговори като него... пети, шести, наши песни, неговият аромат.. виждам го, срещам го навсякъде.. да, може би човек може да се влюби много пъти, но колко пъти може да обича?... мисля, че него наистина го обичах... знам го, защото преди това не съм изпитвала такова чувство.. не съм изпитвала такава потребност просто да дишам въздуха до някого... дали ме боли? Много... заприличала съм на сянка на себе си... ще ми мине ли? сигурно е! някога, по някакъв начин. но вече ще съм друга! друга! ... затова, не е радостно това, че съм успяла да изпитам това чувство.. прекрасно е! защо ми е за последно? защото ако и когато си изближа тази рана ще ми остане много голям белег, и, съзнателно или не, никога няма да позволя на сърцето си така широко да се отвори .. което все пак ме прави едно порастнало момиче... а и, аз бях на 35 , когато го срещнах... вече съм на 39... старо куче, знаеш...
|
Re: It breaks my heart [re: Graefenberg]
