Реши да видиш ненадейно един мъж. Като застанеш на вратата му, коет е луда раота е добре той да те нарита. Обмислила си ситуацията, написала си безброй глупотевини, и нормално не стигаш до удовлетворяващо развитие на нещата. Такова, което хем да бъде силно, хем стилно, затрогващо, остроумно, страстно и изобщо достойно за човека, за когото го готвя - абсурд !!
Накратко, ето как виждам аз действията ти. Звъниш на вратата, той отваря. Усмихваш се и казваш - ебеш и се. За това първо изречение съм убеден, че ще е на място, защото без мотив не може, а всичко друго като "здрасти", "привет", "мараба", дори и "добър ден" ми се струва неподходящо. Макар и озадачен /дано и зарадван/, той ще ми отвърне и сигурно ще ме покани да вляза. Стъпките, които ще те отведат до съответното помещение, репетирай събличайки се. Не е разумно да са подскачащите, с които обикновено се придвижваш в момент на буйна радост, но и не бива да са бавни, провлачени, без грам желание, сякаш вървя към ешафода, все пак вървиш към кура му. Всъщност главното е да се спънеш в невидимо прагче, за да се проснеш по очи на пода, което е добър сценарий. Вярно, че и на актрисите и манекенките се е случвало да се пльоснат непредвидено, отивайки да вземат наградата си или дефилирайки по подиума, но репортерите веднага правят новина от това, което придава нов блясък на обаянието на известните хора. За теб просто въпросният човек ще реши, че си непохватна или неиздръжлива на емоции, което би било в твоя полза, разбира се, щото имаш шанс да те наебе.
Така. Следва моментът, в който би трябвало да обявя причината за визитата си.
"Дойдох да те видя. Липсваше ми". Плюсът е, че това ще е самата истина. Но минусът се очертава безмилостен и доста излагащ ме, за тва повтори още веднаж истинската причина - ебеш ми се. Та това е директна покана или поне готовност за секс, бЦолютно! Това "липсваше ми" е слаба работа. Защото как се утолява липсата спрямо мъж, когото виждаш пред очите си в жилището му? С хвърляне на шията, към устните, панталона... с други думи този вариант, е най-достоверен като думи, и като действия и е единствен приложим.
"Минавах наблизо и се отбих да те видя". По-малоумна лъжа не знам дали би могла да се роди. Ужасно плитка, понеже той живее в друг град и номерът със случайното отбиване не е като да си купиш хляб от магазина и да се завреш после в някой познат, който пазарува на съседния щанд.
Допускам, че има и друга възможност. Той да попита какво ме води при него. Да рече, че се радва на появата ми и на това, че съм искала да го видя. Тогава да погледнеш нагоре, доста нагоре, към тъмните очи, бишнати на около 190 см. от земята и да кажа "Истината е някъде там" е само отлагане на секса ви, което е грешка. Ако случайно не знае израза от "Досиетата Х", би решил, че си много умна и загадъчна жена, мое да ти се размине пак ебанта. Ако го е чувал до втръсване, ще сметне, че дори в сюблимен момент като този на срещата ви, не могеш да измислиш нещо свое, а си служиш с цитати от чужди автори - и пак Ш'ти се размине.
Мислила си и върху тъжното "Няма с кого да поговоря и затова съм тук". Само че той винаги е твърдял, че си приятен събеседник и всеки би приказвал с радост с теб. Сега какво излиза? Че от мно приказки - ебан нЕма и че в цяла София няма дори един човек, който би говорил с твоя милост, милата, добрата и т.н, поради което си се втурнала на стотици километри да търсиш някой заблуден за да общува с него - факт.
Така или иначе умът ти е пред взрив от толкова мисли и стълкновения помежду им.
Смятаме ли, че поне посоката на разсъжденията ти е правилна ? ми не и аз се съмнявам, защото все завършва в задънена улица.
За тва си го кажи - ебе ми се брато, ти си жертвата, в София никой не ме ще .. и падни на колене. Белки стане ..
|