|
|
| Тема |
 Re: Срещнах ученическата си любов [re: saksun] |
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
|
| Публикувано | 23.03.14 15:05 |
|
|
|
Това:
Тогава усетих горещо аления цвят, разлял се чак до деколтето ми вследствие на долната ми почуда, абе направо лъжа, защото прекрасно знаех, че има Фейсбук. Нали десетки пъти го бях зяпала там.
много яко се бие с това:
А вчера все едно изтупах невидима прашинка от връхната си дреха и спокойно продължих напред.
Инак, добър опит за къс разказ.
По темата...има едни такива планове за срещи..които хората си обещават, но и двамата знаят, че няма да се случат.
Може би, просто така е прието. А - може би - е и по- добре човек да остави миналото и да го запомни такова - каквото е било. Човешката памет има много хубава избирателна способност - пази много хубави и много лоши спомени. Посредствените ги отмива, май. Зависи какви са били отношенията ви, де. На мен ми се е случвало да се виждам със стари големи любови, барабар с новите им половинки, а и насаме. Било е много хубаво, благо някакво, усмихнато, просто приятелско. Но далечно - сякаш никога не е било.
Има и други срещи, обаче. За които само мога да подозирам, как ще се отразят. Мислила съм си как бих реагирала, дали ще почувствам нещо, какво. Мисълта за тях, дори, ме прави леко притеснена.
| |
| |
| 
|
|
