Най-изчистените и рафинирани удоволствия са споделените удоволствия.

Да си изплюскаш "вкусното" всичко сам, в ъгъла, не е егоизъм.
Това е простотия и тапигьозлък.
Или, ако е някакъв егоизъм, това е неандерталски егоизъм.

Цивилизованият, изискан и рафиниран егоизъм е - от това "вкусно" да успееш да причиниш и изстискаш (за себе си!!!) още и удоволствие у някой друг.

Рафиниран егоизъм е да го приготвиш и оформиш (доколкото можеш) съвършено и по съвършен начин да го споделиш така, че в твоето удоволствие да резонира и да го мултиплицира (многократно) удоволствието, което ТИ си причинил на другите и ТЕ това го разбират и му се отдават.
Отдават се не само на това, което им поднасяш, но най-вече - отдават се на ТЕБ, като начин, посока и се отдават на ТЕБ, като ТЕБ.

Ако горното някому се струва съмнително и/или ново, като концепция - мога да препоръчам доста литература (че и няколко вица)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите