|
|
| Тема |
 Ще пиша любовно писмо |
|
| Автор |
saksun (непозната) |
|
| Публикувано | 09.11.13 02:10 |
|
|
|
В него няма да говоря за секс.
По-романтично ще изглежда на хартия. И бяло гълъбче да го отнесе.
Но не разполагам с такова хвъркато. Само досадни свраки се мяркат тъдява и отмъкват храната на катеричките-рунтавелки. А това означава, че освен за кражби, за друго не стават.
Какво е мнението ви за любовните писма? Изпращали ли сте такива?
Споменавала съм често Татяна Ларина. Милата Татяна. Няма по-нежно, чисто и честно писмо от нейното до любимия й Онегин. Поне аз не съм чела такова. И не съм изпълнявала с по-голямо желание роля от тази. В постановка, имам предвид.
Татяна. Развълнувана девойка, с разпусната дълга коса, свела глава над белия лист...
И пак Татяна. Омъжена вече. Спокойна, строга, възпитана, нетрепваща, скромна. Княгиня. Вдигнах високо косата си тогава, прибрах я в кок. Надали друга прическа би била по-подходяща за положението и осанката на тази Пушкинова героиня.
Ще напиша проклетото писмо. Започвам го сега.
И той ще се влюби в мен, както Евгений Онегин се влюбва за първи път в живота си. В Татяна, макар след години от първата им среща. Влюбва се "като дете" е написал авторът.
"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
| |
| |
| 
|
|
