Мхм..трудно ми е да ти го опиша, а и най - вероятно е много субективно усещане - за другия, за заедното, за интимното, за ситуацията. Може би..е трябвало да попиташ нея - както казва клишето: красотата е в очите на гледащия.
Боя се, че би прозвучало доста суховато, но..най - общо казано щрихи: има някаква особена нега в този поглед, недвусмислено желание, очакване за жега, натрупана енергия, която умишлено се нагнетява преди да избухне. Както жаден човек гледа оазис, нещо такова, както човек се потапя дълбоко във вода. Ако си бродил някога в Сахара, може би, ще си го представиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите