|
не винаги получаваме точния отговор или истинската причина и това понякога е много тежко за нас, защото някои хора искат да знаят жестоката истина, за да могат да се замислят, да видят дали наистина проблема е в тях, да се опитат да го решат, да се променят, не заради старата половинка, но заради себе си, за новото им начало и за бъдещата им половинка
именно, най-тежкото в цялата ситуация ми беше именно това - че така и не каза, ако причината е била в мен, освен това можех да проявя разбиране и да се опитам да се променя, но той така и не каза, нещата останаха недоизказани и точно това ме влудяваше, много трудно преживях раздялата може би именно заради факта, че не успях да осъзная какво я наложи... допоследно нещата си вървяха без проблеми (поне от моята гледна точка) и изведнъж всичко ми дойде, като гръм от ясно небе, а аз вече едва ли не си представях как ще се оженим... това е шокиращото, че изведнъж живота ти се обръща и дори не смятат да ти споменат каква е причината... винаги бих предпочела горчивата истина пред неизвестното... е, втория път, когато ме потърси да се събираме а аз литнах, досущ като една птичка (ама от онея глупавите - патици...) за срещата (като преди това бях отделила сигурно около час за прецизен грим, че да бъда просто неотразима и да си го върна ), таа на срещата си каза момчето най-накрая какъв му е проблема - не бил готов за сериозна връзка (очевидно по някакъв начин се е почувствал притиснат от мен ли, не знам, известно време го мислих това откъде ли е дошло, но пък не беше давал никакви индикации да се чувства така, та пак ми дойде изневиделица това твърдение) и даже отидохме в тях, целуна ме, нещо искаше да лягам до него... но след признанието, че не гледа на мен сериозно се почувствах унижена от цялото отношение, добре че все пак успях да не ревна и да размажа красивия, положен с толкова усилия грим в името на любимия, който се оказа, че не бил чак толкова влюбен в мен... оф, като си спомня пак ми се доревава, дай да ги оставим тези рани, отдавна са зараснали... таа какво в крайна сметка исках да кажа, о божеее, къф съм заплес! ми така де, за несподелянето - ей на, след 3-4 месеца от раздялата се престраши да ми сподели какъв бил проблема, ама лошото е, че аз очаквах едва ли не да ми падне на колене, казвайки че е сгрешил и още ме обича, пък вместо това той студено ме уведоми, че не бил готов за сериозна връзка, но ако съм съгласна на само секс да го правиме... не знам, за мен да потърсиш бивш, когото си зарязал за да му предложиш само секс си е унижение както за него, така и за теб самия, щото видиш ли ти след като си го зарязал не си успял дори човек за секс да си намериш и от немай къде му звънкаш да го търсиш точно пък за това - крайно неуместно ми се вижда, да не кажа обидно, неуважително и разбира се потъпкващо всякакви чувства... с две думи - евала, че си казал на момичето в очите как стоят нещата, пък дори и да боли по-добре да е истината! защото аз живях 3-4 месеца в адски мъки, докато разбера, че човека просто не е имал същите чувства към мен, каквито аз съм изпитвала през цялото време към него, нищо че се държеше по тотално влюбен и романтичен начин, говорещ ми точно за обратното, съответно подвеждайки ме в "чувствата му", които всъщност са си липсвали...
|
Re: Какво е хубав секс? [re: moreol]
