Мисля, че един от големите проблеми на днешната младешш е, че..много задълбават, ханализира се до безкрай, оглежда се, обмисля се, то са сметки и чудо. Едно време какво е било - хоп - троп две хора на мегдана и ей на, засучеш мустак, намигнеш един - два пъти, сложат ти китката и си вземеш момата..просто и лесно.
Сега, обаче, шубето е голям страх, а перфекционизЪмът е просто нещо мнооого коварно, нож с две остриета. А още по - лошата новина е, че той само закърнява с времето, хората обръгват и им става все по - трудно, според мен, да направят избор и да вземат решение, в личен план. Отделно има и др.причини - по чичко Фройд, ако щеш. Страхът от грешката, кофти семейният минал опит, който не бива да бъде повторен, в търсене на идеалното партньорство и пр.!
Е, нищо вечно няма в този живот..като има грешка, има и прошка..като има непасване, има и раздели. И разводи, и всичко. А хората робуват на страховете си и си стоят самотни или неудовлетворени, но не сами, в търсене или лелеене по идеалния образ. Аз също съм била, разбира се, в тази група, да не си помислиш, че се дистанцирам
Така е - винаги има една любов, която човек помни с по - особен сантимент. Животът си върви, обаче. Както казваше зъбатото човече - няма време.
А тя Съдбата - си знае работата.
|