с бившия не знаех, че имам такъв проблем докато не почна да ми пише поздравителни и извинителни картички - бях в шок после реших да се концентрирам върху написаното, а не начина по който е написано и явно успях да си внуша, че някоя и друга правописна грешка не е болка за умиралка...
последен подобен потрес изпитах като ме удари в носа една миризма на мъжки чорапи... хем предвиждах, че така ще стане и умолявах да се сложат калцуни (действието се развива в детски кът), обаче човека реши, че не и не, искал по чорапи - като седна до мене и щях да припадна... добре, че нямаше деца наоколо, че те сигурно щяха да се разбягат от миризмата... не казвам, че на мен никога не са ми миришели краката (дет се вика и аз съм човек), обаче винаги съм се съобразявала къде и пред кой ще си събуя примерно запотените крака от маратонки... да не говорим, че си има гелчета, кремчета, пудри, с които може да се избегне кофти-мириса, ама кой ли да се сети...
а, също ме влудява лятно време мъж с отдавна или никога небръснати мишници да се хване за горната дръжка в превозното средство на градскиО транспорт, да не говорим ако е решил да се хване и с двете ръце - мириса и гледката са потресаващи... което ми напомня как при последния ми превоз в трамвая на една спирка в най-голямата жега се качиха двама (очевидно не съвсем с всичкия си) мъже, като единия беше с костюм, ама със сакото навлечен, а другия пълничък с черна, впита фланелка... и кой знае защо решиха да се хванат точно пред мен, а аз бях на колелото на трамвая и точно се радвах там на сенчицата и повея на вятъра от отворените прозорци, ама нали да не казвам какъв повей се усети, като застанаха пред мен, че още ми се гади, като се сетя
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина...
|