ОК! Благодаря за уточненията. Сега нещата са съвсем ясни. Разбирам го това с пърхането. Случвало ми се е подобно нещо, но аз тогава бях на 19. Той беше на 50+, нисичък, грозноват, с коремче, но много одухотворен, забавен, интригуващ...Измъкна ме от хватката на смъртта. Беше лекар. Сега по груби изчисления трябва да е на около 80..Ако е жив. .Аз съм на 46..Хахаха! За мене цялата история продължи около 4 години. Той беше щастливо женен. Нямаше деца. Чудех се как да привлека вниманието му след като оздравях напълно. Тогава нямаше мейли. Досаждах по телефона. Все си измислях, че нещо ме боли и трябва да ме прегледа. За мене винаги имаше час, без да трябва да чакам на опашка. При него се чакаше с месеци. Беше светило от национален мащаб.. Доцент...После и професор. Общо взето, благодарение на моето упорство и натрапничество... стигнахме до държане на ръце и прегръдки с неясно съдържание. Не посмях да му кажа какво чувствам, но той явно се досещаше и не му беше неприятно. Веднъж, на 4-та година от т. нар. ни връзка отидох да го навестя в клиниката и го заварих в кабинета му. Беше някак си променен, състарен и съсипан. Каза ми, че жена му е починала от рак. Набързо, 40-годишна жена. Сепнах се тогава. Все едно ме заляха със студена вода и аз изтрезнях от някакаво опиянение. В рамките на няколко секунди само. Той ме гледаше очаквателно, но аз не предприех нищо. Защо... Ако си сложа честно ръката на сърцето, може би защото си дадох сметка как би изглеждала връзката ни в бъдещето. Той почти дядо, а аз почти дете... Не исках да заема мястото на починалата му съпруга. Беше абсурдно като визия, като план изобщо...Това нямаше да донесе за мене нищо добро. И днес съм убедена, че точно така си беше... Нищо добро!. Повече не го потърсих. Той ми звънна веднъж по телефона да ме попита как се чувствам. Нещо нечувано преди, в тези 4 години. Търсех го само аз...Не си спомням вече какво точно му отговорих. Но връзката ни беше до тук. Той сигурно е преживял кошмарен период в живота си. Самота, тъга, старост, може би болести. Нямам представа какво се е случило с него през всичките тези 30 години почти. Но в сърцето ми дори до днес се таи нещо като чувство за вина. Струва ми се, че жена му го напусна заради мен, защото аз го желаех, а тя сякаш ми го отстъпи...И второ, защото аз се изплаших и избягах позорно, зарязах го направо в може би най-трудния момент на живота му. Но ние не бяхме никакви... Просто се държахме няколко пъти за ръцете...Междувременно срещнах друг интересен мъж и се увлякох по него...За професора забравих, макар и с угризения на съвестта. Бях едва на 22... Пролет. Животът и любовта- всичко беше, кипеше и предстоеше...
Иначе по отношение на твоята влюбеност в преподавателя бих ти препоръчала да изживееш максимално и пълноценно връзката, ако стигнеш до връзка...Иначе ще имаш усещането, че нещо си пропуснала... Поне в близките 5 / 6 години. После ще се радваш, че ти се е разминало. Много е важно да не протакаш във времето. Изживей си емоцията дълбоко, разтърсващо, оргастично, мистично и както там може да бъде. Но бързо, за Бога, бързо!!! Това дето се съветват с обмен на мейли става, но не може до безкрай. След два, три мейла трябва да има рандеву. Нещата трябва да се сложат конкретно на масата. Хората на Запад обичат да са конкретни, а не да се демагогства и играе на любов. Искреността се цени високо и носи профит, сама знаеш. На нас ни харесва да има интрига, закачка, предястия, но хората днес, особено мъжете немат нерви за тези неща... Днешното време е много забързано. Минутите са преброени за всичко. Ти като работещо момиче знаеш по-добре от мене и няма какво да те уча...От друга страна - оглеждай се за сериозен мъж за женене. Сериозен значи на подходяща възраст от до 10 г по-възрастен до до 5 години по-млад, с подходящо за тебе социално, материално положение, културно съвместим. И любов трябва да има разбира се...Как иначе. 30 години са вече една сериозна възраст за нас жените. Каквото и да се говори, нашето истинско женско оръжие е нашата младост, красота. Това привлича истинските мъже. Ако един мъж го привличаш с кариера, положение, пари, полза - това не е мъж а путко маринкин, с извинение. Такъв не ти трябва. Възползвай се от красотата и свежестта си и търси твоя човек. Мисли и за това, че трябва да станеш майка, да свиеш гнезденце, да имаш близък мъж до себе си, на когото да разчиташ във всички случаи. Забавлението си е забавление. Но животът, за съжаление предлага и други неща, освен любов и тръпки. И ние трябва да сме готови за тях. В пълноценния женски живот по принцип трябва да има и мъж и майчинство и дом и сигурност. Колкото и да е успешна днес медицината и репродуктивните технологии, има си природни дадености и ограничения ( за съжаление). Добре е да се съобразим с тях. Може би още ти е все едно и не си се замислила за това ( въпреки, че не вярвам... Всяка жена си мисли за майчинството още от малко момиченце)... Но времето тече. На 35 вече е болка да нямаш деца. А 40 направо е отворена кървяща рана. Да не ти разправям какво е после, когато гонгът удари... И до тук. Имам много познати и приятелки, които изживяха и изживяват все още житейските си трагедии защото не родиха, даже не се омъжиха. Звучиш като разумно и интелигентно момиче. Дано това, което ти споделих ти бъде от полза.

Редактирано от MarlenaSS на 11.05.13 21:26.