Аз не знам как се случва при мен, привличането.
Получава се неусетно, понякога, като стъпване на бананова кора, лъзгаш се и толкоз - въобще нямам идея колко висши има човекът, колко му е дълбока бездънната душа, дали е полиглот, каква бричка кара, и въобще кара ли..
Не мога да го опиша, а може би и в това е красотата на изживяването.
В стихията.
В неочакваното и непредвидимото. Когато не го търсиш, а просто те връхлита!
В това да потънеш в нечий поглед, да ти настръхнат космите на врата (понякога и зрънчовците), да ти прескочи пулсът, да ти блеснат очите, да ти се изостри езика, готов за словесен дуел. Кръстосан поглед, усмивки, телесна миризма - ако имам късмет за близки срещи от третия вид..толкова - така се ражда симпатията при мен, при това може да е много силна и наистина трудна за овладяване. За секунди. И да го пожелая. Толкова с либидото - щрак и мрак.
Но ако питаш за общуването - да, предпочитам да имаме какво да си кажем, да няма тягостни паузи, да има какво да науча, с какво да ме изненадат (а това е трудно). За да импровизира човек и да не досадява на такива отегчени от живота говедца като мен - трябва да има някаква подплата, така мисля.
Редактирано от impulce на 14.04.13 14:56.
|