|
Ха, каква интересна тема...петъчно.
Аз бих те посъветвала..просто да бъдеш себе си, да показваш и казваш както ти идват нещата, бъди естествен. Ако не си на тази вълна - просто не се впускай в думи, опитвай с жестове да изразиш отношение. Примерно. Или вдигни телефона и говори с нея, с глас, за да не се налага да пишеш неща..които очевидно не са ти стихията. С разговор винаги можеш да разтеглиш темата..кой как е, какво ново, едно - друго, да си уговориш среща или друго..
Била съм в някаква подобна ситуация. Отдавна. Мислила съм си много пъти какъв ми е бил проблемът с тези милите..думи към човека. Беше ми чудно, защото по принцип не съм дръпната, уж съм словоохотлива, емоция към него не ми е липсвала, но..направо гърлото ме стягаше, хем се опитвах да бъда мила, хем - не ми се получаваха нещата, много се чудех какво да кажа, как да го избера тва обръщение. Мислих, мислих..и реших, че проблемът е някакъв психологически у мен, имах някаква бариера и туй то - просто вътрешно някак ми беше явно трудно да определя ролята на човека, значението на отношенията, смиваха ми се нещата, не бяха ясно дефинирани, отделно се притеснявах как отсрещната страна ще възприема, дали ще му се хареса и пр., направо се чувствах тъпо, спечено, още повече, че все пак се очаква - когато някой ти говори мило..да му отговориш подобаващо, за да не го разочароваш най - малкото! Такава беше ситуацията - не бяхме гаджета като вас, обаче. Много гадно е това. Аз мълчах като гьон, ставаше ми адски гузно и неудобно, когато чувах. Но мислех, че е по - добре да си мълча или..нещо да отклонявам темата..отколкото да се преструвам и да казвам някакви неща..само защото някой иска да ги чуе.
Не зная какво да ти кажа..може би, когато станете по - близки, когато ти за себе си определиш ролята и ..ще можеш да и говориш и пишеш, ще имаш вдъхновение, защото чувстваш това или онова. Все пак сте гаджета отскоро.Бъди мълчаливо мил, просто нежен - нека тя да говори и да пише, ти бъди ласкав, когато се видите, нещо такова...
Хайде, наслука!
|