|
нека да поговорим за чувството за хумор - много е важно да успееш да се смееш, да внасяш ведра нотка и положителен щрих. Животът е сурав и курав, така че, ако човек не приема нещата малко оптимистично, откъм комичната страна, може да се спихне много здраво. Освен това, на човек се предлагат достатъчно ситуации, в които да разбере колко малък и смешен е всъщност понякога..
за автоиронията - понякога хората прикриват собствената си неувереност сред шумната самоирония, един вид се осмиват преди някой друг да се е сетил да го направи. На мен този тип автоирония ми е изкуствена.
за мнителността като антипод - тук всеки е мнителен, защото не знае отсреща кой стои, освен това има твърде много измислени персонажи . Това винаги много ме е забавлявало - уж много разкрепостени хора, отворени коментатори по теории и практики..но стане ли дума за клубна среща..става страшно, всеки се скатава в миша дупка!
за типажите, които се вземат твърде насериозно - много ми е странно това явление, особено тук, в клуба - как хора, които не се познават, нямат представа за постиженията и въобще нямат нищо общо, нито играят някаква съществена роля в животите си се опитват да се направят на велики един на друг, да се доказват, надцакват и пр...много смешно. Винаги съм се чудила какво делят и въобще каква е идеята - пред кого и за какво се доказват?
и за тези, които приемат с малки изключения шегите и критиките на околните - от шега до шега има разлика - зависи кой те шегува, какъв образ се опитваш да внушиш, какви отношения имате и пр.
А за Сара..хех, имам много приятни задочни впечатления, понеже лично очи в очи все още не сме си казали "здравей", но вярвам, че и това ще стане. Ще ми бъде много приятно, да знаеш.
На писане - изглеждаш ми много приятно изтрещяла, мисля, че сме от една порода!
|
Re: Нарисувай Сара с думи... [re: Caра]
