Къде е истината ли? Хм, обикновено жените често питаме за това само сърцето си, тогава когато са/били намесени чувствата ни към някой мъж. Не, че и определена част от мъжете не правят тази грешка, де... Другата пък не по малка грешка е да питаме само разума си. Ох, понякога той е много склонен към жестокост и подвластен на егото, което всеки от нас грижовно си отхранва в различна степен и граници.
Пак не казвам, че моя начин е правилен, но... Аз държа на каишка изкъсо и двете /разум и сърце/, когато назрее, наболи до границата на поносимото, когато настъпи час пик в живота ми... Пускам ги на арената, за жестока и безкомпромисна битка, удрям гонга и стискам зъби, до тогава... докато единия не се предаде и признае триумфа на другия.
Знам, че е кофти моя начин... подобни победи /без значение победителя/ в тази битка не минава без болка и агония. Понякога загубилия плаща тежки репарации от позицията на настоящето... и дълго ближе раните си. Но... напред във времето всичко си идва на мястото. Бъдещето не прощава грешките, безпощадно е, ако сбъркаш. Но и благодарно строи паметник на битките с правилния изход. Защото така се е родила вярната посока.
Научих сърцето и разума си да са бойци, гладиатори... винаги готови да влязат в битка помежду си. Не знам до колко е удачено за всеки... при мен работи. Но пак казвам- това боли. Битка е, а не театър...и не винаги изхода е хепи енд, цветя и рози... Еххх, тя истината освен всичко друго по често е и грозница. Само лъжата приоритетно, сякаш преднамерено е красавицата...
|