|
Тема |
Re: Срок на годност [re: Francuzoikata] |
|
Автор |
promiseofheaven (новак) |
|
Публикувано | 17.11.12 03:22 |
|
|
Преди много години си мислех, че хората се срещат, разменят си къде емоции, къде приятни изживявяния, някъде из жизнения им път решават, че е време за потомство избират " биологично правилния/правилната" по тяхна си преценка и заявяват в един момент такъв е живота или това е живота, за момент се отплесват в миналото, усмихват се и ... продължават. После се влюбих и тотално тази картина се разруши, тази с що годе рационалния избор. Сега съм в етапа на вярването на взаимната любов и тайничко си казвам, че Моята е неповторима. Не знам какво разбираш от това, което се опитвам да ти кажа, но както си на 25, докато се завъртиш ще си минала 30-те. Много от клубарите са ти го казали по-хубаво от мен. Това, което аз ще ти кажа е, че всеки избира сам философията на живота си. Въпрос на избор е дали ще пиеш горчиво кафе или със захар. Въпрос на избор е и дали изобщо ще ти дойде до ума да си го подсладиш. А останалото са подробности от сорта на кой кого разочаровал. Разочарованието е неизбежно. Понякога проблемът е точно в това, че когато на един човек му се отдава много обич, той свиква да вижда собствения си образ една идея по-идеален, както и свиква да се разочарова и да пренебрегва съществените неща в една връзка.
Поздрав от мен и горе главата!
http://www.youtube.com/watch?v=C7gMtWTMNt8&feature=g-vrec
|
| |
|
|
|