Харесва ми изживяната откровеност на мнението ти.

Искам само да допълня нещо, т.е. няма защо да го "пришивам" към твоето мнение- просто само, както се казва, се закачам за теб.

Бях чела някъде (май в свръхексплоатирания за нуждите на любовта Бегбеде), че човек трябва да вземе решение дали да живее с един човек или да го желае. Разбира се, че идеята не е да се вторачим "в буквата", но мистерията на страстта често бива развенчана от повторяемостта на делника. Ала тук са много важни нагласите и очакванията, с които човек тръгва към решението да премине на друго стъпало в една връзка. В конкретния случай единият вече има нужда от "усядане", от уюта на дома, от сигурността на ясния и предвидим стереотип, от избор на единствено сред безкрайните много. Другият все още е зареден с енергията на откривател на живота, търси динамика, собствената си идентификация даже. Щастливата пресечна точка на тези два житейски етапа може да бъде зрялата любов. Без гаранции, но решена да остоява себе си, защото вярва и иска общ проект...

Не знам какво да ви пожелая, Френчи. Да намерите пресечната точка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите