Хората, които родителите ги притискат и от рано им обясняват как са им длъжници и на 18 - трябва да си заслужиш да живееш тук.... точно тези хора цял живот имат нужда от родител, защото никога не са го имали. Когато човек има истинска подкрепа, той сам става самостоятелен, иска да бъде такъв, лесно му е да е такъв. Когато те ритат да се оправяш сам е малко като да му счупиш крака първо и после да викаш "Тичай за живота си". Усещането в душата е същото. И дори да се оправи с живота такъв човек и да стане пич... той винаги ще продължава да има нужда от някаква форма на родител и ще го търси. Не е ли най-важната цел на един родител детето му да стане щастлив човек? И да запази някаква топла връзка с него, да - не основана на зависимост, но основана на обич.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go