|
Възможно е двама да са доста близки..аз, всъщност мисля, че това е едно от фундаменталните неща, за да просъществуват дадени отношения. Някак не е възможно всеки да се дистанцира във връзката и да живее отделен живот, тогава няма двама заедно, стават съквартиранти.
Да не ме разбереш превратно сега - ясно е, че в едни отношения влизат двама съвсем отделни човеци, които не са сиамски близнаци, но..някак не ми се връзва да не можеш да се отпуснеш и да не споделяш с човекът, с когото тече животът ти. Споделянето, обаче, бих разграничила - ти правилно пишеш за различни категории:
- страхове: да, естествено, че бих споделяла и споделям с партньора ми, той е моят човек в тандема, зная, че би ме подкрепил, мога да разчитам на обективно мнение, утеха, кураж. Как няма..може би, единствено съм се въздържала да говоря за това колко ме е страх, че някой може да си тръгне от мен..някак въпрос на стиснати зъби.
-желания: да, в повечето случаи, изключено е партньорът ти да не се интересува подробно или да не познава какво ти допада - житейски, сексуално и пр.
Ще изключа от тук обаче някои чисто сексуални фантазии, за ползване соло - просто някои неща биха загубили своя чар, ако се анализират на всеослушание.Фантазиите затова са си фантазии.
- минало: не съм имала гаджета, които да ровят чак настойчиво за минали неща, аз също не държа да зная в някакви подробности. Миналото си е минало, предполагам, че би ме фрустрирало само, ако внезапно излезе нещо тежко криминално.Дамските призраци не ме вълнуват, те настоящите биха били неглижирани в известна степен, пък камо ли да се напрягам за минали такива..
- настояще: естествено, няма как, когато съжителстваш с някой, да няма диалог по повод на ежедневните неща, едва ли винаги в макс подробности (това би бил куп безполезна информация, която уморява), но все пак аз не познавам двойка, в която хората да не си хортуват по принцип - за живота, как е минал денят им, колко са тъпи колегите, къде може да се отиде за вечеря и др.чисто битийни нещица
- кътчетата в душата: е, те са си наши, да, даже бих казала, че в много случаи, в една връзка се налага да си премълчиш, може прямо и директно - но, понякога вредите може да са по - сериозни, въобще да не си струва..пример: някой не е бил точно днес в най - добрата форма ..командировки, кофти заседание, мигрена..кому е нужно да му се скапе още повече настроението, ако разбере хабсолютната истина. Какво ще промени това?Нима ще върне времето назад, или пък недотам добрият секс - вече ще се преобразува?Излишно направо, най - много човчечката/цът да се спаружи тотално.
Общо взето, мисля, че животът тече под знака на някаква..естествена, дори наложаща дипломация - в семейството, на работа, сред приятели. Не мога да си представя човек как би оцелял и внедрил - ако е винаги абсолютно откровен - с всички заобикалящи го. Няма начин, според мен.
Но и прекалената дистанция и несподеляне в едни отношения - биха ме притеснила, предпочитам да обсъждам нещата, а не да гадая или да се чувствам изолирана, в крайна сметка това е част от "заедното".
|
Re: Откровеността [re: Francuzoikata]
