Не знам дали мога да говоря за такива абсолютни числа или за числа изобщо. Възможно е да сме открити, но тази откровеност не може да се постигне насила, не може да си я поставиш за цел, като все едно по-добро време на маратона - хайде да тренираме за него.

В началото на връзката ти си съвсем отделен човек, в чийто живот другият фигурира абсолютно минимално в емоционално отношение. Имаш съвсем естествена нужда да си имаш собствен емоционален и мисловен живот. Споделянето настъпва постепенно: повече се отпускаш и имаш повече нужда да го интегрираш в живота си. Прочетох това, че не си свикнала да споделяш страхове и проблеми. Аз съм абсолютно същата още от дете. Ако е имало нещо винаги съм го решавала сама със себе си, нито на родители съм го разказвала, нито на приятели. Всъщност понякога не съм го решавала изобщо, а съм го набутвала някъде, където уж няма да ми пречи. В един момент обаче се понасъбира и имам нужда да направя чистка. Оказва се, че не е нито срамно, нито страшно като прелеят отпадъците извън радиоактивния контейнер, защото обикновено нещата, които ти се струват уникално ужасни и злепоставящи, са супер тривиални и човека до теб нерядко е изпитвал същото.

Само че никой не може да те накара да го направиш насила (и не е нужно между другото, защо?) дори ти самата.

Исках и още нещо да напиша по повод отговора на Виталайт, ама го забравих, отивам директно там да отговоря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лaмa на 02.09.12 14:34.