|
Тема |
отварям бавно вратата.... |
|
Автор |
parvaty (усмихната) |
|
Публикувано | 25.08.12 20:57 |
|
|
... а там стои той... леко усмихнат, леко пийнал и леко облечен.. пресягам се и го придърпвам в нас, сякаш вятъра на стълбите ще отнеме от сексапила, в който е завит, от аромата, който ме кара да вибрирам... слагам го да седне и се мъча с връзките на летните му панталони.... и се питам защо младите мъже трябва да носят панталони до колената, със връзки... изглеждат нелепо!!! но не и той, той е страхотен дори да е чисто гол и ровещ в контейнер за отпадъци... за мен... след едноминутна борба панталонките са отстранени, той е свалил тениската и е само мой... 188 сантиметра прелест, в моята къща... взимам го в уста и усещам как Вселената спира в този миг и ми казва "Парвати, ти успя, печелиш 1 милион от каквото си поискаш" ... докато попивам всяка секунда от него в себе си се чувствам господар на планетата... нищо и никой няма значение... няколко мига по-късно съм го обяздила и ръцете му придържат таза ми да не тръгне нанякъде... сливането сякаш е желано цяла Вечност, няма друг смисъл и друга същност на Земята, на Вселената, на Вечността... той е, който Е важен... единствено той има смисъл.. той и точката ни на сливане... и нищо, и никой няма след това... само Вселена...
|
| |
|
|
|