|
Едно време в училище все исках да "почвам наново"
Някои хора медитират яко и разправят, че имало ефект и ала-бала. Обаче всъщност якото е не да биеш шута на реалността, а да я ресетнеш. Отиваш на дълга почивка на далечно място и правиш само някакви неща, които те кефят. Не се обаждаш на никой, не влизаш в интернет, не гледаш БГ телевизия. През това време пращаш някой да ти изчисти жилището, като предварително си се отървала от всички ненужни боклуци вкл. и някви дрехи, свързани със старата реалност. Ако почивката не е на Еверест примерно и има необходимата инфраструктура, отиваш там на фризьор и квото друго правят (правим, кхкх ) жените и си купуваш яко нови дрехи, каквито не си носила преди.
След това се връщаш и почваш да правиш някви нови неща - записваш се на карате, на мандарински китайски, на грънчарство, де да знам какво те влече. Все ще да имаш някъде заровено онова нещо, което винаги ти се е правило, но все те е домързявало, примерно да напишеш книга (това е най-често срещаното, хаха, всички сме големи мислители, без мен, лол), да си отвориш кафе-сладкарница, да се научиш как се кара платноходка, знам ли.
Накрая с прекрасния си тен или новите си килограми и пълната си банкова сметка (или пресушената такава, в зависимост каква точно ти беше заветната мечта ) натискаш пак копчето за пускане на реалността и се чудиш как може да си се ядосвала / депресирала / комплексирала и т.н. за такива глупости и дреболии. Плюс това не можеш да разпознаеш старата "ти", чудиш се къде си я срещала изобщо тази кисела кифла (или уморена, ядосана, депресирана, стресирана, каквото пасва в твоя случай) и й биеш шута.
Редактирано от Лaмa на 01.08.12 16:56.
|