Дай да отиграем ситуацията.
Ти можеш да разбереш за всичкото това горе, единствено при свършен факт..т.е. "бития-бит, ебания-ебан". Но с дозата си самокритичност, си мислиш: "Чакай бе. Това не може да е истина. Дай да взема другия път да се раздам, защото сигурно е в мен грешката." Обаче няма майка. То не мърда, то не шава. Другаря е с джелезни принципи, дет се вика.
Трябват ти поне два пъти, за да осъзнаеш безсилието си, така си мисля. От там нагоре, вече идва безмислена саможертва.

А що храчат и плюят, не знам. Сигурно вече като вдигнеш ръце и отваряш клапана.

Хубаво де, то не може само суперлативи. С какво ще се откроим ние, ако не се чува и за тежки случаи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите