Вярвам в приятелството като избор. Не мога да нарека приятел човек, който ми е антипатичен физически, някой, за да ми е истински приятел, значи си притежава всички качества, които би притежавал и човекът, с когото съм. Просто разликата е в стечението на обстоятелствата, в избора... Не ми е никак трудно да правя този избор, защото в крайна сметка човек остава с един любим, но с повече приятели (дай Боже). Обикновено се изразявам така "Не, че няма привличане, не, че има привличане, би могло да има привличане и няма причина да няма привличане, но сме приятели и това е чудесно и няма никаква нужда да има привличане". Мисля, че когато човек знае какво иска, няма проблеми с това. Освен това има отношения, които човек иска да запази такива, каквито са, вместо да ги изконсумира и употреби. И те са обикновено най-ценните. Да, не изключвам варианта да си ги пази за по-късно (save d best for last).

Аз също може би леко бих се засегнала от това, което пишеш, но това е, защото аз оценявам приятелите си и като мъже. Не че са много. Това, което ти си описала така подробно в първия параграф на текста ти, не ти дава право ти да се засягаш. Си мисля. А привличането между приятели си остава на етапа "Ако не те познавах и те видех на улицата, определено щях да се обърна след теб" и толкова. Продължението е "Но се познаваме и това е толкова, толкова по-хубаво".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 16.05.12 14:40.