Имам силно противоречиво становище по този въпрос на база на личния си опит. Ако имам относително добри приятели- мъже, то те са или стари школски дружки, с които се чувстваме почти роднини, но се и срещаме ужасно рядко, или из кръга синове на близки семейни приятели на родителите ми.

Повечето мъже, към които съм имала абсолютно добронамерено приятелско чувство, все са имали нещо друго предвид или моето платонично отношение към тях, което е имало съвсем различни от физическите импулси, им е изглеждало едва ли не малко обидно. От една страна, такова отношение е донякъде логично и разбираемо, от друга- намирам, че е жалко двата пола да остават като две "обетовани" планети един за друг, между които истинското човешко сближаването да е възможно само в изключителни случаи.

Имам добри приятели- колеги, но с някои сме си флиртували в началото на професионалния ни контакт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 16.05.12 14:45.