Свети Патрик е бил велик светец, ирландските мисионери са покръстили цяла Европа, за Джейсъна и златното руно не знам точно какво да кажа - ма се чудя здравословна ли е и помага ли ни позицията "Е-е, едно време какви бехме", ще спре ли това някого да си нарече отрочето Кевин и Матю там, че да не бие на очи с дивашко потекло, а най-вече с дивашки произход от дивашка държава, а че да си подвие опашката накъде Европата да мие кинефи и да се слага на господарите по секъф друг начин...
Мисля си, че младите и да имат идеи тук и сега, са убедени че тъкмо тук и сега тия идеи не могат да се реализират. А да видим какво да сторим, че идеите да станат тук. Щото в момента никакъв, дори и най-нищожният проблем не може да бъде решен. Влачим се като парализирани охлюви в калта. В тоя смисъл лошото е не, че децата се казват Джейсън и Патрик, а че си отиват. То и това не е чак толкова лошо - други ще дойдат. Ще минем в историята като провалил се опит за нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите