|
Не се хили, уважаема.
Аз обичам марковите дрехи, а и наистина мисля, че те са жизненоважни, особено във форсмажорни ситуации - като планинските преходи, примерно - независимо дали говорим за начинаещи или напреднали.
Дори, ако трябва да съм честна - от всички маркови марки.. с най - голямо удоволствие бих плащала именно за най - доброто от спортните облекла. Не заради суета, не заради това да се вижда задължително некое лого, а защото касае здравето, искат се специални материи и удобства, които са важни.
Инак..не мога да не си призная, че се ухилвам много яко, когато видя някоя натокана в Адидас от глава до пети маца..която е тръгнала да покорява някой връх ведно с всичките златни ланци и гривни, които има, барабар с очната си линия..викам си..бе това момиче не знае ли, че златото привлича мълниите..ми ко се разрази някоя буря насред някой гол връх..дали няма да и направи безплатно студено къдрене, м?
Сещам се за една знаменита случка от архива на Експедиция Амундсен, значи, събира се тайфата, обичайните заподозрени + един нов субект, бащата на който бе директор на мащабен бг завод (т.е. нелишен никак от финансови възможности, но тотален лаик откъм познания за това, което го чака). Чакаме си ние да се съберем и пристига младежът - аутфит за милиони - впити джинси - морков, маркова шъртка, вталено кожено якенце, скъпи слънчеви очила - официални и..брутал едишън..маркови спортни обувчици тип..кецки. Брех..викам си...жална му е майка, ама пък щом сърДце му не трае..какво толкова.
Е..отели му се вола някъде на 15 километър, това бе първата му и последна експедиция, но вероятно си е взел поука: Витоша не е Витошка!
|
Re: Неомъжена бяла жена [re: paзбиpaм]
