е ТАМ ми е най-големия проблем....нямах шанс за closure....
знам,че не е бил моят човек,но трябваше ли да го прави по ТОЗИ начин?

пействам ти по-горен пост,едва ли си го видяла:

мислих ги много нещата и съм напълно съгласна,че това е най-добрият възможен вариант

ако бяхме продължили да се виждаме като любовници...щеше да ми коства прекалено дълго време и прекалено много емоции и болка, които не мога да си позволя да хабя за нещо безперспективно...ние сме от различни планети...
ако бяхме продължили да се виждаме като приятели...всеки път щях да си мисля "Ама сега не може ли и..."и всеки път щях да се връщам на кота 0

просто при мен изчезването ИЗВЕДНЪЖ някак си не е най-добрият вариант,защото започвам да се вманиачавам и да го искам не толкова заради него самото,а защото го няма...падам си хищник и ловец и нещо като ми бяга...и ми остана едно такова...недоизживяно,недоопознато...недоизказано и недоцелувано...ако дори ми беше дал малко време да се разочаровам от нещичко или просто заради това,че ми е достъпно да загубя интерес...щеше да ми е пъти по-лесно....
но точно в този случай достъпното по никой начин нямаше да ми загуби интереса, кого заблуждавам и аз :)